May 12, 2024, 11:41 PM

Дъга от любов 

  Poetry » Phylosophy
291 6 12

Усетих я тази Любов, уважаема.

Седемцветнта е тя и е неподражаема!

Със шалче от ярка дъга над сърцето,

но не само, не само по това на мечето,

 

а и на моето. Разтуптях се, Павлина!

И защото съм капка от обич, делима

на хиляди капчици звънки, безстрашни,

разлиствам мечтите погинали, прашни

 

и вдъхвам живот на безкрайното чакане.

Живителни капчици! Стенат с оплакване

под срутени кули горките надежди.

Това неспасяемо за някой изглежда,

 

но яки крачета дъгата забива,

просветва от обич красива и жива

и приказка своя започва да пише.

На всеки е нужна, на никой – излишна.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Тази приказка,
тя започва така:
на едно майско клонче
люлее се капчица
и се готви да падне ...
  1529 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??