Когато се прочитат редовете
и с тях прочитат моето сърце,
от паузите прошка не търсете,
обичайте ме, после ме мразете,
но аз ще бъда в първия куплет!
Когато ангел слезе от небето
и с него слязат моите слова,
в прегръдката му прошка не търсете -
ще вземете ако преди това дадете!
И аз ще ви спася!
Когато слънцето усмихнато изгрее
след черна и безлунна нощ,
тъгата отпратете с нея
и преродена аз отново ще живея,
продадена преди това за грош…
И моят глас за всички вас ще пее…
Каквото можете от мен вземете…
Търсете ме в усмивка, в орхидея,
преследвана, аз пак ще оцелея -
подаръкът на боговете!
© Надя Василева All rights reserved.
да с това мото доста неща съм преживяла, но и си струваше.Няма нищо по-хубаво от себераздаването