Сънувах снощи странен сън.
Край мен бе всичко бяло.
От някъде дочувах меден звън
и блага топлина ме бе обляла.
Ухание познато долових,
като че дъх от Райската градина.
Едничък спомен съживих,
усетих, че и тук те има.
Във тази мека белота
не можех да те зърна.
А исках повече от всичко на света
поне насън да те прегърна. ...