Oct 4, 2009, 7:25 PM

Дъх на оранжерийни цветя 

  Poetry » Phylosophy
651 0 4

ДЪХ НА ОРАНЖЕРИЙНИ ЦВЕТЯ

 

От сергията – с корави пръсти

стоката събира продавач...

Няма свирки и балони пъстри...

И не се дочува детски плач...

 

Има нещо тъжно във пазара,

щом пристъпи бавно вечерта...

Лампите замислено догарят

и огряват стъпкани цветя...

 

В къщите отекват и се блъскат

стъпки на случаен минувач.

Спира ваксаджията да лъска

и изчезва в стихналия здрач...

 

На душата става някак пусто –

тъжен е пазарът вечерта...

А и този дъх не ме напуска –

дъх на оранжерийни цветя....

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??