Dec 31, 2007, 8:33 AM

Дъхът... 

  Poetry » White poetry
889 0 1

Дъхът на свежа мандарина.
И щастието на влюбени очи.
А дядо Коледа ще влезе през комина.
И грейпфрутът червен горчи.

Цветът на кръгъл портокал.
И мирисът му, потопен във мен.
Това, което Господ ни е дал.
И заекът ще дойде... На Великден.

Сълзи от прясно срязан лук.
Насита от лилава слива.
Кои сме, как сме и защо сме тук?
Снежанка пък била е най-красива.

Дъхът на печен кестен.
А огънят под него ми шепти.
Нима е трудно да си честен?
А Спящата красавица ще спи...

Насладата от най-любима група.
Желанието любимо ястие да изядеш.
А болката в сърцето ми не спира да се трупа.
И ти не можеш, не искаш да я спреш.

Желанието човек да бъдеш.
А времето тъй неусетно мина...
Не можеш вече да ме съдиш.
И дядо Коледа... Е влизал през комина.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??