Oct 7, 2015, 7:53 AM

Дъжд 

  Poetry » Other
335 0 3

Дъжд

На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!

До вчера беше жарко лято...
Сега край мен е Есенето,
от вятъра, то се подмята,
и се загубва из полето...

А влагата му и във мен напира...
Денят с галошите си, крета,
а спряло времето не галопира,
под похлупака на небето...

През жегата се мръщехме на зноя,
защото ни изгаряше душите,
а днеска, ако влагата не броя,
 с тъга ми се изпълват дните!

Не знам, кое е по-добро за мене,
лъчите, гдето ме изгарят
или когато зимата застене
и бурите се заповтарят!
   17.09.2008г. Драгойново


© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??