Отекна гръм. И после зяваля.
Тъй монотонно, сякаш пред потопа.
И чувствата от земната кърма
прииждат и се вихрят във въртопа.
И времето препускащо се спря
окъпано от капките ти щедри.
И заблестя, от нищото изгря,
една дъга - душата да разведри.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up