Ръми, вали, порой. Разхождам се самотен,
дъждът плющи по мойте рамене,
по лицето ми се стичат струйки, страхотен
дъжд, вода до колене.
Дъжд навъсен, мрачен и печален,
нашепващ даже и тъга,
към мен отправил поглед жален,
на мен оплаква се сега.
Аз вървя, дъждът вали, не спира,
в косите ми заровил е ръце
и дрезгав, равномерен плач раздира
неговото... и моето сърце.