ДЪЖД
Не спира дъждът по паважа да бие,
забързан излизам, не искам заслон.
И нека сърцето прохлада да пие -
отронил милувка небесният склон!
Само там няма никой тях да ги види -
наранените мъжки влажни очи,
щом капки целуват дъха керемиден
на горещият ден, събирал лъчите.
Само там ще мога да пусна на воля -
моя плач върху мокрите сиви павета.
Само там ще бъдеш завинаги моя - ...