Слушай ме, Дъжд, щом намокриш
блейзъра ми, щом напоиш следвоенната
земя, втренчените сови,
започвай отначало знойната си игра,
продължавай да валиш по старому,
по новому, както ти е удобно, първобитно,
на части, загрижено, галопирай в паметта
на разочаровани момичета, съживявай
лицата на сънливи, посърнали камъни,
аплодирай хармонията на сигурната любов,
моли се за мир, за лимонови цветове,
изтегляй нишките на уплашени думи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up