Дъжд! Дъжд безкраен ...
Просълзено сиво небе,
носещо в себе си тайните
на далечно тъмно море.
На капки плачат кристалите
от изпарените горе пръски
на вълните - най-бялите,
разрошените, дръзките ...
Дъжд безкраен се лее,
прелива тъжно в сърцето,
душата унесена пее,
сляла дъжда със морето ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Хареса ми много това описание и ти благодаря за цялата тази образност!