Когато в плен си на дъжда
и отброяваш всяка тъжна капка,
щом вперил си очи в нощта
и търсиш образа ми в мрака.
Спомни си за една жена,
която силно си обичал,
за първите лъчи на утринта
и шепота на тихото ‘‘Обичам‘‘.
Спомни си пролетната синева
и всяка галеща усмивка,
за любовта докоснала плътта
и парещи от радост чувства.
Спомни си ... още ме боли,
а вън вали ... вали ... вали...
© Дочка Г All rights reserved.