Apr 20, 2017, 11:44 PM

Дъжд 

  Poetry » Other
909 3 10
ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети.
За майките останали самотни,
за стареца, дал себе си докрай,
за хората вървящи без посока,
небето плаче тихо и безкрай.
За малкото дете без дума ,,мама’’.
За тръгналия млад мъж на гурбет.
За тези двама, ах за тези двама, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??