Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън
да бъда, насаме с моята си лира,
там отзарана на природата
в пазвите и без онуй его,
дето души, та ум да забрави
за тегобите и живителния звън
на словото душата моя да чува
от зеленината на светлия кът, ...