Сънувах те, мое съкровище свидно,
усещах те близо — тъй както преди...
Но пак се събудих... Защо си отиде?
В гърдите ми птиче от обич гнезди.
Да дишам, да спя, да обичам... не мога.
Без теб съм самотна сълза... Празнина.
Душата ми тлее. И в пепел и огън
се питам дали съм все още жена.
Надеждите бледи, във мен оцелели,
не знаят къде си, но тайно блестят.
В сърцето се сгушват — неземни и бели.
Прошепват да следвам и аз твоя път. ...