Дъжд
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат!
Дъждът вали силно, като из ведро,
раздава небето сълзите си щедро!
Измива улиците, площадите, колите,
но не може да измие на хората душите!
Вървя си мокър но с усмивка на уста,
на тялото студено е но не на моята душа.
А дъждът вали ли, вали все така, ...