1.Трещи, гърми и се излива,
Вода навсякъде къде погледна,
Разперил чадър по тясна уличка,
Почти съм като на пътека,
Джапейки в локвите дълбоки,
Съзрявам наред с мрака светлина.

2.На мома лицето се под дъжда облива,
Не я е страх от мълниите или гърма,
Щастие се по нея с капките разлива,
Мокрейки, измива цялата тъга,
С капчиците стиснали за ръце,
Разнася ги водата под черното небе.

3.Момък срещу нея хваща ѝ ръката,
Мокра като неговата от дъжда,
Вълшебството на светлината се усеща,
В гърдите настъпва светлината,
В закон на Любовта дъжда ги гали,
Отстъпва им Природата мига.

4.Държат се вече двама за ръцете,
По силен е още повече дъжда,
Едвам чадъра удържам го над мене,
Магията гледам как ги пази,
Прехласнал в спомени далечни,
Слагам се на тяхното си място.

5.Отминал съм под навеса на сухо,
Не разбрал че няма го дъжда,
В очите ми се пазят капките студени,
Неусетно закапали на долу тихо,
По двете ми страни с усмивка,
Връщат живота ми във Любовта.