Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе
седи си кротко и разперва ръце.
Дъждът си вали, не иска да стихва,
а детенцето само му се усмихва.
Гледа небето с влажни очи,
а от тях сякаш излизат искри.
И викнах му аз: " - Мило дете,
недей стой така под открито небе! ...