Oct 17, 2018, 9:27 AM

Дъжд 

  Poetry » Landscape
712 0 3

Спокойствие, тишина,

чувам как започва да вали,

и влиза лека светлина,

отразяваща зелените ми очи.

 

Аз, завита топло одеяло,

изпила първа глътка чай,

това ще е едно начало,

за нови трепети за моят рай.

 

Сама, отворила любимата си книга,

и хладен въздух гали сетивата ми,

и жажда в мен се надига,

отнася ме в спокоен сън, дъждът, и капките в душата ми!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви! 🙂
  • Толкова е приятно! Мммм...
  • Хубаво е. Приятно те отнася...И аз искам така, като героинята под "одеало" и с книга. Поздрави!
Random works
: ??:??