Дъждът си вали безпризорно навън.
Студено прикривайки всичко.
И в мислите пак ме отнася към сън,
и среднощната черна поличба.
Нощта и мъглата, шумът и дъжда,
замитат света под килима.
И не дават на ничий ум да прозре,
затваря ни в своя килия.
А времето пак си тече неуморно,
непитайки никой и нищо.
Светът е илюзия и само мечта.
Съществува напук, безразлично.