Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви...
Улицата са обагрени в пъстрота...
Всичко се сля във водопад от багри...
Незнаен художник ги обрисува...
Дъждът освободен от високите била...
Се радваше и свиване на локви като огледала...
В тях радост се виждаше, душата на детето...
Там само можеше да се види това у дете...свободата на чистата душа...