Feb 24, 2007, 10:09 PM

Дъжд 

  Poetry
724 0 7
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.
Отиде си. Изчезна безвъзвратно,
подплашен от нечакания дъжд.
Една жестока, тъжна неприятност
очите ми разплака изведнъж.
Една надежда радостна и синя
отчупи се от моята душа.
Обувам свойте стари мокасини,
за да отида тихо при дъжда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??