"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж,
с кафе, цигара, думи като клетви.
Така изплаква тъжното небе
душата си във уличните локви.
Очите ни превръща в езера,
ръцете ни в безптичи сухи клони.
Така изстива бавно и плътта,
която е оставена без ласки.
Сърцето ни диктува самота,
а времето изтича като пясък.
А после заблуждаваме света,
че с думите тъгата се лекува.
Чадърени поети… суета -
след летен дъжд не спират да римуват.
© Кремена Стоева All rights reserved.