Mar 19, 2008, 10:14 PM

Дъжд 

  Poetry » Phylosophy
725 0 2

Отдавна чаках мартенския дъжд,

без чадър по здрач да се разходя.

Срещнах продавача на надежда -

цял мокър като мене бродеше.

 

Блестяха капки по лицето му,

очите му една звезда свалиха.

Спря за миг до мен и ме попита:

"Дали така и утре ще вали?!..."

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??