Sep 25, 2008, 11:07 PM

Дъжд 

  Poetry » Love
1082 0 4

Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.

Умирам аз, но не за туй, че час последен

настанал е и трябва да вървя,
умирам аз за туй, че теб те няма
и все по-бавно, черна, влачи се нощта.

Умирам аз, но продължавам да живея
и празнотата в мен все повече боли,
оставам сам със своето безвремие,
а навън вали и пак вали.

© Горо Горов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??