Тъкмо тръгнах да си вадя очила -
да не ми блести така от слънцето,
и то пък взе, че притъмня - докато
изровя някакъв чадър от чантата -
небето с едри капки заваля.
Реших, че няма да се пазя -
нека да ме навали, след
слънцето - огряващо ме на талази,
облакът над мен иска да ме разхлади!
Въздухът ухае по-различно,
вятърът притихнал пак се разлюля -
и клоните на цъфналите вишни ...