Ето виж – заваля...
Не усещаш дъжда,
но... го носиш в очите си –
тъмни и плахи.
Пак ли? Пак ли си плакал?!
Всяка капка тъга се
разтваря във него.
И се стича по мене.
Дъждът.
Заприличва
на буйна река.
Ето виж – заваля.
Аз не мога до тебе
да сънувам морето...
А дъждът все вали.
И без тебе не идва
краят на нощта...
© Нели All rights reserved.