Jun 11, 2012, 1:05 PM

Дъжд 

  Poetry
5.0 / 15
1206 6 9
По алеи от дъжд два сезона и нещо похарчих.
А далече е петият – дявол и вятър го взел! –
Само ти си до мен все така, мое мило другарче –
в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.
Но солен е дъждът. И умората вече нагарча.
И телата ни – болни от вярност – изгарят от студ.
И отеква в ухото на времето, мило другарче,
разпиленият шепот на огън последен и луд.
А изтича в улука и зимната нощ. И макар че
от лавина по-бързи, ресниците мрака топят –
още миг не отваряй очи, мило мое другарче!
Още миг остави в очилата ми млечния път! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Random works