Дъжд и мъгла
Лъч светлина пътя ми реди,
мъглата гъста бута ме напред.
Лутам се и някак тих е новият ден,
гаснат спомени по остарели мечти.
Протягам ръка,
мъглата танцува самотния си танц,
а мечтата изгаря сърцето ми завчас.
Протягам ръка,
танцувам аз с мъглата самотен валс.
Каква магия...
Дъжд и мъгла -
две души в едно.
Погубена в безкрая,
сълзите ми сливат се с дъжда -
две души в едно.
Такава нощ не се повтаря,
небето плува до забрава
над мъглата посивяла...
Развързвам критата дълго тъга,
по неосъществената мечта.
Отключвам страх,
мисли черни нахлуват в мен
като черните перли,
тичащи по вледененото ми тяло.
И пак поглеждам лъча светлина
през гъстата мъгла.
Разсейва тя черните облаци
над мен и хълма като тъжни просяци.
Като отрова тъй черните дяволски очи
загърбвам аз и гледам към нови мечти...
© Елица All rights reserved.