ДЪЖД НАД МАМА
... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати,
доде сюрийка облаци кълби – и вятърът над хълмовете свири,
край барата, под жълтите върби, да поседя със благия пастирин,
във черквата с пияния клисар във сумрака да вляза за молитва –
прашинка върху звездния олтар, с едно врабче, под купола да литна,
да трийне мама в кърпичка басма сълзичката – от своите клепачи,
когато се завърна у дома – когато дълъг дъжд в улука плаче.