ДЪЖД ОТ РАДОСТ
Приспала съм до смърт онази обич -
за малко всъщност тя не ме уби...
Макар без думи, но си взехме сбогом,
съдбата ни е вече две съдби.
Тъгата ни на две тъги се скъса
и пътят ни на две се раздели.
Животът ни е два пъти по-мръсен
и всяка болка два пъти боли.
А съвестта е два пъти по-тежка.
За вярата... дали да спомена...?
Тежи от прошки, и тежи от грешки, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up