Погледни ме зад червената завеса,
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.

Открадни ме сега, превърни ме във стих -
както вятърът дори не умее,
от ритъма на сърцето стаята изпрати
в небитието ни на умовете...

Накарай ме да усетя ръцете ти -
пътя им невидим и незнаен в мрака,
и нека аз разтопя ледовете ти...
а за утрото - ще ни почака!

Капка вино върху твойте гърди
жаждата във море чак превръща,
виж как падат пленени звезди -
от телата ни, които се прегръщат...

Нека цял да подгизна във виното
на страстната ти пареща душа,
забрави за нощта и за римите.
И стани с мен отново жена...!