Сега ми липсваш някак по-различно...
В дъжда, по хладното е даже повече.
Прегръщам се. И става ми лирично.
Напомняш ми на люляците в Ловеч...
На белите брези по "Баш-Бунара",
на мириса от липовия цвят.
На утрото през май и тази влага -
реката със походка на Жена...
Ухаеш ми на слънце и на пролет,
ошарила света със красотата си.
И вятър от крила на птичи полет,
в безоблачните сини небеса... ...