ДЪЖДОРЕК

Oct 7, 2007, 7:49 AM

Poetry

607 0 4

                                ПАК ДЪЖДОРЕК ИЗ МЕН КЛОКОЧИ,
                                в затлачените брегове се бие,
                                пулсира тъмното му слепоочие
                                зад шлюзовете на очите ми.
                                Набъбва водната грамада,
                                препълват ме вълни студени,
                                по устните ми се разлива жажда,
                                от дъждорека подлютена.
                                Водата ме размътва цяла,
                                греховни пластове размива,
                                прекършва клонестите мисли,
                                изравя всички коренища.
                                Изтръгва със замах сърцето,
                                но то пороя пак разбива...

                                И от очите, непомислила -
                                небето ДО ЗВЕЗДА измивам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-08T02:02:08+03:00

Лилия , мила, образно и красиво
е стихотворението ти, много ме
впечатли -небето ДО ЗВЕЗДА измивам.
Целувам те с обич за звездите.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-07T13:01:51+03:00

Прекрасно!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-10-07T08:34:55+03:00

Браво, поздрав!!!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2007-10-07T07:54:57+03:00

Много образно!
Хареса ми!