Дано ме намокри цяла дъждът!
Страховете ми да отмие!
Да ми прошепне, че ти си мъжът,
който може от дъжда да ме скрие.
Да ме прегърнат със сребърен звън
дъждовни капчици - диаманти.
Да ми повтарят: "Това не е сън!"
Специално за мен си избран ти.
Дъждът да посочи със мокрия пръст
чадъра ти, старомоден и смешен.
Сама носих дълго дъждовния кръст...
От днес ще го носим и двамата - грешни...