Katriona (Кети Рашева)
122 7685
Sep 23, 2008, 9:42 PM

Дъждовен плач 

  Poetry » Phylosophy
935 0 17
Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите.
А петелът освирепя.
По стъклото като куршуми
на разсъмване заваля.
Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Random works
: ??:??