Feb 15, 2017, 1:48 PM

Дъждовен портрет 

  Poetry » Other
258 0 4

Денят е в мрак. Светът не свети.

Тъгуват влюбени жени.

Нащрек са днешните поети -

те тръпнат пак за новини.

 

Стрехите - вече умълчани,

разтварят пазви за декор.

От век за покрива венчани,

одумват вечния затвор.

 

Уплашени от дъжд запръскал,

се връщат птици от летеж

и докато не ги напръскал

под стряхите ги пак поглеж.

 

И сякаш всичко се намести,

и пак се подреди във ред.

А вятърът със стари вести

развя дъждовния портрет.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??