Навън вали... не спира да вали...
тежки капки валят от небесата...
и сякаш падат есенни сълзи,
от очите на небето, капят на Земята.
Вали и в мен... порой вали...
черни облаци превзели са душата...
сълзи напират в моите очи,
сърцето ми прегърнало е самотата.
Дъждовни дни... и падащи сълзи...
дошъл е мрачният сезон на дъждовете...
тъгата вън превзема всичко в мен,
есенни листа довяват ветровете. ...