Дъждовен танц
Обичам този дъжд.
Зад малкия прозорец е света.
Зад него все така прекрасна властва Тя -
Природата и майка - сътворителката на света...
Над стръкчетата нежни, над крехките стебла,
към стволовете стройни и чак върху твърдата скала
Тя спуска свойте гриви
и носи се на бурята гнева.
Високите тополи в строен танц увлича
и вятърът започва своята игра.
Безброй кристални капки - сълзите на небето
земята жадно пие с топли шепи.
След вихрения тътен и черните воали
небето синьо става и златен кръг изгрява.
Последни капчици по стряхата се ронят
и сливат се със земните недра.
Наоколо пак светло става
а сладкият мирис на дъжда остава,
във всяка жилка животът продължава
и властната Природа от своя танц присяда уморена...
© Сашка Нешева All rights reserved.
Продължавай да пишеш!