Проблесна малка капка летен дъжд,
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря
и с парещ лъч прониза като в схватка
с отблясъци, превърнати в игра,
поспрялата за миг дъждовна капка.
А аз я взех полека на дланта,
умираща под напора на зноя.
Остави по ръката ми следа
от ехото, напомнящо пороя!