Притихнала в поройната стихийност на милващите ти слова,
стоя възторжено - невярваща,
че точно върху мен
е заваляла душата ти обично. Всеотдайно
очите ми, примиращи от влюбеност,
се сливаха с пороя ти в безумност
и сгушила глава на рамото,
при теб на сигурно, във сбъднатост мечтана,
си пожелавах време на дъждовна лудост!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up