С дъждовни капки обич съм изпрела
пълзящоструйни, тънки влакънца.
И себе си във тях по цвят съм вплела,
като загатване от светли петънца.
Усуквам мисли по оста на сетивата,
дъждовни черги от любов тъка.
Застилам мигове-поточни от словата
и пръскам ласки с изворна ръка.
От нереалност до реалност – слята,
пътека води по незримата черта.
Над битието, като хоризонт разлята,
тя е преливаща вълна до широта. ...