Oct 23, 2012, 11:18 AM

Дъждовна обич 

  Poetry » Love
672 0 2

Любима, погледни навън, дъждът вали.

Как чукат капките в стъклото.

Будна си,  кажи, нали,

колко топло и приятно е в  леглото.

 

Събуди се,  чуваш ли, ела.

Обгърни ме  със   желание.

На Купидон подвластната стрела

да превърне радостта в стенание.

 

Като отсечен вик във тишината

със лудо, скачащо сърце.

С ласки страстни в тъмнината

гърдите ти да галя със лице.

 

Играй под мен ти своя танц чудесен.

Превръщай в лудост мойта страст,

стенанията си  в нежна песен,

мига върховен във екстаз.

 

Имам те и още толкова те искам.

Дотолкова, че чак боли.

Душа в душата си притискам.

А навън така, така вали.

 

1984

http://www.vbox7.com/play:db07ef9e

© Динко Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може би наистина имаш право (двоумях се точно,казано)А сега така е може би по добре.
  • Ако не беше стихът с бедрата, щеше да е по-красива еротика...
Random works
: ??:??