Дъждовна приказка за сбогуване
ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими.
Тъй ще знам, че светът не е свършил
и че утре ще съмне отново.
Цяла нощ в мен жужи гневен стършел
и ума ми докрай е отровил.
Трудно дишам след тази минута,
а и въздухът спря да пулсира.
Подир болка, умора и пукот
ще си тръгна. Недей да ме спираш.
Аз грамада от горест натрупах,
вдигнах дом от печали и скърби
и зазидах в мазилката груба
синя сянка – света да загърбя.
Иде есен. Ръждивият орех
ще отпрати последните птици,
И ще шепне с дъждовния ромон
как е хубаво да си обичал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се да те видя, Доче, тук
-
Прегръщам те, Пастирче
-
Благодаря, Мариана
-
Благодаря, Стойчо
-
Силно и прочувствено! Поздравления, Валя!
-
Хубаво е!
-
Силно! Поздравления, Валя!
Трудно дишам след тази минута,
а и въздухът спря да пулсира.
Подир болка, умора и пукот
ще си тръгна. Недей да ме спираш. -
Великолепие!
-
Как хубаво си нарисувала това, което става с нас след последната прегръдка:
" Трудно дишам след тази минута,
а и въздухът спря да пулсира."
Браво!💕 -
Харесва ми!🌹
-
Благодаря, Деа
-
Много красиво!
-
Отвръщам със същото 😊
Хубава вечер пожелавам 🌷 -
Прегръдка, Жоро, ако си забелязал,винаги съм била честна с теб
-
Благодаря, Ник
-
Красиво рисуваш с думи, Вал.
Поздравявам те 🌹 -
Много ми хареса!
Поздрави, Вале!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
