Jun 2, 2006, 11:10 PM

ДЪЖДОВНА СКУКА 

  Poetry
792 0 7

Утрото дойде навъсено и хладно,
презряло изгрева със облачен килим.
И като злосторник, който дебне тайно,
изсипа своя дъжд на длъж и шир.
На бързо стекоха се капки по улука,
на малки вадички надолу по паважа.
Така досадно е от таз дъждовна скука,
която в плен държи те, като някой стража.
Мокри стъпки, забързани по тротоари,
разминаващи се шарени чадъри,
други, сложили си дъждобрани,
решават лесно мокрите кахъри.
А площадът някак си е пак безмълвен,
опразнени са даже вехтите сергий.
Дъждът сякаш всички е осъдил,
в нещастие докато не превали.
Поне за сладка дрямка става, ако не за друго,
и без това живота вън е сякаш спрял.
След време той ще спре, ще си отиде гузен,
и топлите лъчи отново ще си вземат своя дял.


 

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е,Дани!
  • Христо песента е точно така.За последно я изпя Тони Дачева а оригинала е на Силвия Кацарова но не тя ме вдъхнови.Благодаря ви за коментарите и пожеланията.
  • Твоят стих ми напомни една песен:
    " Топъл дъжд, чакан дъжд,
    плиснал в миг и отшумял,
    как света изведнъж,
    стана по-красив и бял."

    Може да съм сбъркал някоя дума, но иначе поздрави за стиха!!!
  • Преди малко заваля. Тъкмо навреме за този прекрасен стих!
  • Благодаря ви Ванда и Валери за добрите отзиви.
  • Понякога слънцето има нужда от почивен ден. А този дъжд,ако не беше завалял нямаше да прочетем това хубаво стихотворение!!!

  • Художественото въздействие е силно. Изказът е чист, макар, че точно тук може да се прояви по-голяма дисциплина.

    Поздрав!
Random works
: ??:??