yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Feb 21, 2019, 11:02 AM

Дъждовни апокрифи 

  Poetry » Love
736 13 16

Отивам си. Така се уморих

да бъда все невидима и тиха.

От мене е останал само вик

и болката, преляла в два-три стиха.

 

И знам, че вече няма път назад –

пантофките си стъклени износих.

Нозете ми затрупа листопад,

премръзнал от неказани въпроси.

 

Ще зазорява дълго този път

и бавно ще прелива през стъклата.

Захвърлени на покрива кървят

крилете на посечения ангел.

 

Най-дългата раздяла предстои –

кой би напуснал лесно необята?

Над мене милостиво ли свисти

зеленият камшик на светлината?

 

Аз бях един-единствен йероглиф,

за чийто прочит няма задна дата,

кодирала в дъждовния курсив

потайния характер на водата.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??