Натежали падат, от гняв разпилени,
дъждовни капки върху лист похабен.
В песен превръщат се бурите летни.
Уморен заслушва се съдникът в мен.
Четиристишие ново, чувам го нощем,
натъжено сърцето на вятъра пее.
Запявам аз с него, невиждаща още,
сълзи по лицето как времето сее.
По жици безкрайни, сгушени в мрака
черни птици са ноти, накацали там.
Затварям клепачи, часовникът трака,
всеки мой дъх взет назаем е, знам. ...