Натежали падат, от гняв разпилени,

дъждовни капки върху лист похабен.

В песен превръщат се бурите летни.

Уморен заслушва се съдникът в мен.

Четиристишие ново, чувам го нощем,

натъжено сърцето на вятъра пее.

Запявам аз с него, невиждаща още,

сълзи по лицето как времето сее.

По жици безкрайни, сгушени в мрака

черни птици са ноти, накацали там.

Затварям клепачи, часовникът трака,

всеки мой дъх взет назаем е, знам.

14 август, 2011