Тая есен беше пролет,
ала по-красива бе,
лека с тихий вятър - чиста кат дете.
А нейний цвят стана цветът на пеперуда...
и ясно слънце по листата и цветята!
Ала в тоя ден очи склопени аз отворих
и видях се като в сън!
Семплий дъжд валеше,
а под него сянка ми измъчена стоеше!
Листецът веч изсъхнал,
попилян сред вечността.
Цветът стопи се, като здрач подир нощта, ...