ole72 (Милена Филипова)
39 31
Jul 23, 2009, 9:31 PM

Дъждовни подаръци 

  Poetry » Phylosophy
559 0 5

Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.

Дъждът ни изпраща сърца
със лава от славна планета.
Не грозни и зли ядърца,
които не искат да светят.

Дъждът ни изпраща любов,
най-топлата обич изпраща.
Защото без нея сме зов
уплашен и свикнал да дращи.

© Милена Филипова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дъждът е път към нашето духовно израстване през болката, смирението и просветлението.
  • Дъждът ни изпраща очи
    измива с ръце кръгозора
    след него, дори да горчи -
    по-ясен и чист е простора.
  • Дъждът е част от творението и като такъв ни дава знак за невидимото присъствие на Твореца в нашия живот.
  • Негово Величество е.
  • Дъждът е светлина и милост, и милувка.
    Дъждът е молитва за нас грешниците.
    Дъждът е прошка и възраждане.
    Дъждът е бял като детска мисъл.
    Дъждът ме връща при мойте корени.
    Дъждът ме изпраща при мойте мечти.
    Дъждът върви през мойто минало, настояще и бъдеще, за да ги направи едно.
    Дъждът - това съм аз, когато се обичам.
    Дъждът е моя ключ за тайните на живота.
    Дъждът е спомен и мечта.
    Дъждът е най-сгъстения живот, в който съм щастлива.
    Дъждът е най-чистата съвест.
    Дъждът е подарък, без който живота не може да продължи да ме радва.
    Дъждът е моя съдба и път, и просветление.
    Дъждът е най-любимия ми кон.
    Дъждът е мойта свобода, която не познавам.
Random works
: ??:??