Дъждовно
Когато е дъждовно в ален блян,
започва да лети безмерно луда
Душата ми. Раздърпана, без свян,
пътува нейде бързо и с почуда
разглежда тихо нейните сестрички –
прозрачно-черни рентгенови драми.
Солницата приготвила, ровичка –
„Мъжете първо, после вие, дами.
А нека след това да са децата -
ще стигнем ли въобще до тях невинни?
Системата, протест, храна, заплата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up